„Отговорностите и очакванията са основание за всяване на вина, срам и мнителност. Те съставят структура, в рамките на която идентичността и личностната ценност стават невъзможни без доброто представяне.“
Уилям Пол Йънг, „Колибата“
В света, в който живеем, повечето хора винаги действат, водени от своя интерес, очакване и отговорности. Дори когато човек прави добро, очаква то да му се върне… все някога. Лесно правим оценка за другите хора и критикуваме мотивите им според нашето виждане за правилно и неправилно, за добро или лошо.
Емпатията е за всички, защото тя е имплантирана в нашия зародиш и всеки може поне за малко да „влезе в обувките на другия“. Когато вечер си лягаме, ако и да се сетим да благодарим за здравето си, за храната на масата, за семейството, което имаме и куп други материални придобивки, в повечето случаи си измиваме съвестта с елементарната мисъл „Ами аз не мога да помогна на целия свят“.
Съчувствието е способността на човека да съпреживява, не проблемите на целия свят, а тревогите, грижите, проблемите на хората, които познаваме и които са около нас. Ако човек не може да проявява емпатия (съчувствие), той не може да стигне далеч, той стига единствено до себе си. Емпатията, не е само чувство, то е отговор, решение на даден проблем. Всеки, абсолютно всеки може да бъде отговор за някой друг.
Помагайки на някой друг ние влизаме в неговия свят и така нашият емоционален и духовен човек се разширява и обогатява. Да бъдеш полезен, това е не само да бъдеш за благословение за някой друг, това е най-висша милост към самия теб!
Божествена милост е да мога точно аз да протегна ръка, точно аз да помогна, това е най-висша милост към самия мен! Самарянството, не е еднопосочен процес, то е дълбока потребност и откровение, че Бог е дал в ръката ми: вино, масло, превозно средство, пари и това е Божията милост към мен, за да помогна и на някой друг.
Това не ме кара да се чувствам длъжна, това ми помага да видя милостта, проявена към мен. Бог ни е дал състрадателно сърце и Неговата милост е насочена към нас, но наше е решението какво да направим с тази Божествена милост; мога да бъда Самарянин (ближен, добротворец) за някого в нужда, но мога да бъда свещеник или левит. Изборът е мой!
А това, че към милостивите ще се покаже милост, не е надежда, това са думи на Самия Бог.
„ Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.“
Библията, Матей 5:7
